В известни риалити формати, които като лавина нахлуват в българския телевизионен ефир, се показват нагледно днешните семейни микрообщества. Те се явяват “пристоен” антимодел на едно патриархално семейство, съхраняващо топлия и благопристоен тон на родовата задруга. В постмодернистичното общество остават само остатъците на една отминала епоха, в която на преден план се е поставяло семейството и неговото добруване. Изглежда, в обществото за трайно време се е настанил байганьовският дух, отнемащ онази патриархална зависимост към родовите корени и семейното огнище и поставящ на преден план поругаването на моралните устои и замяната им с техните противоположни съответствия. Опакото на нравствеността е нейната морална оскверненост. Незачитането на семейството като най-висша градивна единица в родовия йерархичен строй е неговото опетняване със знаците на непристойността. В известни риалити формати, които като лавина нахлуват в българския телевизионен ефир, се показват нагледно днешните семейни микрообщества. Те се явяват “пристоен” антимодел на едно патриархално семейство, съхраняващо топлия и благопристоен тон на родовата задруга. В постмодернистичното общество остават само остатъците на една отминала епоха, в която на преден план се е поставяло семейството и неговото добруване. Ако се надникне в чорбаджи Марковия дом, където ни пренася действието на първия български роман “Под игото”, ще се проследят онези дълбоко проникновени семейни отношения. Благодарение на тях, на масата под разлистената асма вечеря многолюдното семейство на чорбаджията. От взаимността на вековно пазената традиция да се споделя вечерята с всички членове, тайните остават табу, което е фактор, скрепяващ родовата общност. Силата на патриархалния модел се крие и в йерархичността на всички нейни представители. Бащата като авторитет и единствен морализатор в къщата, а майката - стожер на семейното огнище и възпитател в нравствени ценности и идеали. Скицирането на този семеен модел е само пример за отдалечаването в днешно време от всички етични принципи, които скрепяват семейството като неразривна единица.
Въпросите относно разрива на семейната общност във време на глобализъм и постмодернизъм са немалко, а търсенето на отговори защо семейните ценности са брутално изопачени и потъпкани в сегашността - остават без ответ. Не е лесно да се проследи прекъсването на онази спойка от тънката нишка на уважението и обичта към по-възрастния, която изпълнява ролята на съхранител и нравоучител. Оказва се, че във време, което позволява да се надскочат корективите на принципността, приземяването е в блатото на потъпканите морални устои. Без съществуването на чисти и равноправни семейни отношения човешкият микрокосмос започва бавно да ерозира от своята сърцевина. В деформирания образ на “семейство”, което шоу програмите изявяват и сполучливо натрапват с твърдението, че това е само една “извадка”, а не цялостен модел на българското общество, се пораждат символични казуси за реалния силует на днешното семейство. След като “извадката” е един неразривен континуум от пренебрегнати семейни ценности и взаимоотношения, изразяващи се в неприлични думи-псувни, пренебрежително отношение към половинката, словесни закани и буквални заплювания, явно тази “палитра” от байганьовски манталитет е водещата същностна матрица на днешното родово общество. Израждането на бащинската и майчинска роля, нейната престъпна деградираност във взаимоотношенията провокира отварянето на вакуумно пространство, което довежда до отчуждаването от другия и пораждане на взаимна нетърпимост.
Като че ли в стремежа си медиите да покажат модела на съвременното семейство се забравя тъжната констатация, че този модел е съществувал, отпреди да бъде изкаран на сцената и прожекторите да го осветлят. Във времето, когато се заражда явлението на гниене и идилично-патриархалните отношения са безцеремонно потъпкани, този процес е продължил да се реабилитира. Както избледняващият спомен за отминалите времена на почит и уважение в рода е препредаван през поколенията, така постмодернистичното общество налага един друг модел, този на преобърнатия семеен космос. Когато рухва семейството, рухва цялостният образ на един, макар и създаден с любов, микросвят. Тънката и невидима граница между любов и омраза се превръща в основен модел за това дали семейството ще запази желаната хармонична цялост, или ще се срине под руините на таената омраза.
Взаимното уважение - фактор за съхраняване на родовото огнище
Факторът, който е определящ за съхраняването на вечно живия огън в родовото огнище, е взаимното уважение. Неговата липса е моментът, в който таените задръжки се възпротивяват, а взаимното непонасяне се превръща в хронична зараза един към друг. За съжаление това явление е често срещан знак в постмодернистичния семеен модел, който провокира разпада на най-градивната човешка единица. Крепители на разрушената семейна перспектива стават идните поколения, които, наследявайки погрешната представа за родственост, задълбочават кризите в пропуканите човешки взаимоотношения. Моделът на семейна микрообщност, който се демонстрира в медийното пространство, е именно този на изгубените патриархални ценности и на духовно оскотелите човешки отношения. Уважението, толерантността, любовта към изконните добродетели - съхранители на семейната памет, са морално принизени, така че да изгубят същинския си облик. И не трябва да се забравя, че законните наследници на бащините завети - децата, носят моралния печат на завещаната им нравственост от родителите.
